Община Карлово

Официален сайт

    1700g
       По повод 140 години от гибелта на Гина Кунчева – майка на Апостола на българската свобода Васил Левски, Ставрофорен иконом отец Йордан отслужи заупокойна света литургия и панихида на гроба и, който се намира в двора на храм „Св. Николай” в Карлово. Да почетат паметта на Гина Кунчева присъстваха зам.-кметовете на община Карлово: Данка Зидарова - Люртова и Стойо Карагенски, Стефан Стефанов - Секретар на община Карлово, Анастасия Чолакова - зам.-председател на ОбС Карлово, общински съветници, Златан Тодоров - председател на Карловски комитет „Васил Левски”,  представители на институции, училища и граждани.
   На 27 януари/8 февруари 1878 г. в дома на зет си и дъщеря си умира Гина Кунчева. Тя е родена около 1817 г. в добро и заможно карловско семейство. Омъжва се на 14-15 години за своя съсед – независимия и с добро материално състояние бояджия и гайтанджия Иван Кунчев. Раждат им се пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка.
Гина не оставя ненаказана волността на турчина, осмелил се да я закачи пред кварталната фурна. Той нe смее да се оплаче в конака за плесницата, получена от жена, но нанесена с мъжка сила. Тя умело върти къщата и помага на съпруга си в занаята му. А той, разорен и ослепяващ, около четири години лежи болен и умира през 1851 г. След половин година Гина погребва и Марийка. Яна е задомена малко преди смъртта на баща си.
Младата вдовица удвоява усилията си, за да осигури препитанието на тримата си синове. На всяка цена иска да изучи Васил. Разчита донякъде на помощта на зет си Андрей Начов, на братята и сестрите си. Никой не я вижда разплакана, отчаяна. На брат си архимандрит хаджи Василий поверява своя първенец да му бъде послушник, а той да го изучи. Настойчиво изисква обещаното да бъде изпълнено. Но не би…
Нейното присъствие сред свои и чужди сепва, внучки и племенници ще си я спомнят „сербез”. Като излезе от стана, ще отиде в Пловдивския затвор да отнесе на клетниците по парче плат, ще се отбие при руския консул Найден Геров. Или ще замине за Троянския манастир, за да се срещне с верни другари на Апостола. Работливата й ръка приготвя мехлеми и бинтове за революцията.
Колкото жадувани, толкова и опасни стават срещите на майка и син. Като знаменосец в четата на Панайот Хитов на 7/19 юли 1867 г. той слиза в Карлово, за да се види с нея и приятелите. След миговете на върховно щастие върху ú се стоварват разпити в конака, заплахи. На Петровден (29 юни) 1869 г. край Сопот задигат сюртука на Левски и в ръцете на турската полиция попадат компрометиращи го документи. Тя обръща родния му дом и двора наопаки, за да го открие, намира майка му у сестра ú Мария Фурнаджиева. Следват заплахи, псувни, плесница. Стражарите я завързват за кофата и я спускат в герана. Един от тях е с изваден ятаган, готов да пререже въжето, ако не изкаже къде е Васил. Тя има дързостта да го иска от тях. (Този случай недобросъвестни автори представят като самоубийство на Гина Кунчева.) Затварят я в къщата на поп Христо хаджи Марков. На другия ден тя е освободена – изтерзана от преживелиците, но горда от тази своя голяма победа над мюдюрина.
Така ден след ден борбено носи тежкия кръст да бъде майка на най-големия враг на падишаха! Именно гордостта от този факт ú дава сили да се държи с такова достойнство. Гина Кунчева надживява три от децата си, а за най-малкия си син нищо не знае. Сълзи рони само у дома – човешко е. Идва съдбовната Коледа на 1872 г. Една майка разбира, че краят на нейния любим син е твърде близо. Но тя не е обикновена жена, за да се предаде на отчаянието. Тя е майка на апостол!
През юли 1877 настават страшни дни. От година-две тя се е преместила да живее при Яна и Андрей, за да се грижат за нея, тъй като вече е болна. Начо, най-големият им син, търговец в Свищов, урежда прехвърлянето на сестрите си Гина, Мария и София през Балкана. Последните земни дни на многострадалната са стоплени от освобождението на родния град. Неимоверното притеснение за внучките я довършва. С думите „Децата ми, децата ми!” тя издъхва в дома на зет си около 27 януари/8 февруари 1878 г. Погребана е в двора на църквата „Св. Николай”, където лежат костите на починалите преди Освобождението енориаши, в гроба, в който са полагани покойниците от семейството на Андрей Начов. Тук може да дойде човек, да приседне под небето до камъка и да помълчи във великото единение на поклона.
/Източник НМ „Васил Левски – Надежда Петрова/
1701g