Община Карлово

   Този образ е извън човешките измерения. Сътворен от едно гигантско въображение, в него действителността приема облика на измислица. Така чрез това чудо нацията осъществява себе си в една единствена личност. И нашите думи днес падат увехнали и празни пред неговото име. Ненужни те само повтарят онова, което той без да мисли за биография е оставил от себе си в разговорите, в писмата, в бележките, посветени изключително на другите. Защото този образ на народа е бил отвъд чертата на всички земни суети.

   Неговото родно място? Да, ние знаем, че е Карлово, Карлово под Балкана, Карлово със Сучурума и градините.

  Кой е той? „По каква работа ходи?“ – какво са го питали глупавите заптиета, почерпени с по едно кафе от него. „Какъв е неговият занаят?“ Този неочакван господин, който се явява посред пладне в някоя търговска кантора в Търново, в някоя селска седянка вечер, или в някой пловдивски хан сутрин. Той има сто занаята, по един за всеки ден: - дякон, въглищар, манастирски просяк, търговец на едър добитък, търговец на жито, търговец на кожи, търговец на пашкули, на гюлово масло и така нататък, и един единствен занаят за всички дни: - „пратеник на свободата“.

„Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“.

   Какво име носи този човек? То се пише различно: - дякон Игнатий, Кешиш Първан, Дервишооглу, Аслан, Лъвский, Ибряма Анадолу, Васил Иванов Карловчето.

   Пътеуказателите в неговата къса жизнена линия са Карлово – Белград – Букурещ – Цариград.

Неговата орбита – всички селища в българската земя. Бързоход, той сам не знае къде ще замръкне и осъмне – защото навсякъде е у дома си.

   Днес е в Сопотския метох, утре крачи по моста на Фичето в Ловеч, в други ден поема през Кърнаре за Троянския манастир, след пет дни се озовава в Турно Магуреле, а подир други пет е на гости у Иван Арабаджиев в Царацово.

Чудовищно работоспособен в тези няколко години той кръстосва хиляди километри, създава десетки комитети, изпраща всеки ден дълги делови писма, учи другите как да живеят и мрат, пише бележник, води сметки за всеки похарчен грош народна пара, винаги изпълнен с радостно мъжество и с безгранична чистота, за което няма до днес достойна човешка душа.

   Кой би могъл да ни каже какво е имало всъщност в тези весели очи и зад това ведро чело?

   Понесъл огромното бреме, в което е тежестта на цял народ, той вървя без почивка до края, за да осъществи разрешението на своя живот.

„Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си“.

   Поколения след поколения ще се сменят, но той ще съпътства всяко поотделно, съвременник на всички възрасти и на всички епохи, за когото няма никакъв залез, все същият в миналото и днес и в безкрайните перспективи на бъдещето.

Защото неговият живот и делото му изкупуват всички тъмнини, грешки и грехове на мнозина от нас, покриват със сияние неговата земя, която е и наша, излизат отдавна вече от границите на националното и стават достояние на човечеството, дето има само една единствена мярка, която се нарича ВЕЧНОСТ.

 

Атанас Пимпилов

Общински съветник